Когато се събудихме в Халифакс, а лъчите на слънцето вече бяха успели да преборят дебелите завеси на хостела, затегнахме връзките на обувките и тръгнахме да изследваме района. Старата част на града, в чийто център бяхме самите ние, се оказа наистина интересна. И ужасно цветна и изпълнена с живот.
Не беше лесно да изберем маршрут между старите сгради, така че да успеем да разгледаме възможно най-много. Така не след дълго се озовахме на самия връх на Цитаделата.
Навремето там стратегически е била съсредоточена английската военна сила, която отблъсквала опитите на французите да навлязат в Нова Скотия. Днес около хълма услужливо се вие приятно гладък асфалтиран път, а в укреплението туристите могат да се докоснат до парченца канадска история.
Вървяхме бавно, а наоколо животът се движеше с нормалните си темпове. Като повечето туристи и ние се оглеждахме с фотоапарати в ръце. Легнахме в основата на хълма и се загледахме в дълбокия залив, където преди почти един век избухва натовареният с експлозиви френски кораб Монблан, разрушавайки хиляди сгради и убивайки над 1500 човека. Днес всичко е възстановено, но спомените не избледняват зад стъклото на историята.
И тогава решихме, че не си струва заради умората да посрещнем залеза в града. Бързо определихме маршрута до Заливчето на Пеги, приказно място за любителите на спокойствието, вълните и красотата.
И не сгрешихме...
Сгушено на брега на океана и обливано от оранжевите лъчи на слънцето, малкото градче просто тънеше в спокойствие.
