Поглеждам към страничното огледало – зад мен се стели плътна и влажна мъгла. В тревата проблясват дребните капки дъжд. Ярките светлини огряват мокрия път пред мен. Дясната ми ръка потреперва върху скоростния лост. Свивам пръстите на лявата, а коженият волан проскърцва нетърпеливо. Стрелката подскача между 2000 и 3000 оборота в минута. Изпъвам напрегнатия си ляв крак, тежкият педал потъва. С рязко движение превключвам на първа скорост. Поглеждам назад. Единственото, което виждам, е сгъстяващата се още повече мъгла от изгорели газове и прегрели гуми.
Първият завой идва неочаквано. Въртящите се с бясна скорост задни колела поддават под ударите на осемте цилиндъра. Близо седемстотинте коня избутват автомобила ми в ниската трева. За вниманието на съзнанието ми се борят респектиращото ръмжене на двигателя и енергизиращите вибрации на музиката. Мускулите на гърба ми се стягат, а мислите ми се отпускат. Изтървавам осевата линия и за няколко секунди се движа в лентата за насрещно движение. В далечината срещу мен премигват фарове. Бързо, но прецизно връщам волана надясно. Задницата на моя Chavelle отказва да се подчини и залита в другата посока. Инстинктивно превключвам на втора скорост и натискам педала на газта докрай. Тялото ми изчезва в дебелата и удобна кожена седалка. Петата на десния ми крак е във въздуха за по-малко от секунда, а стрелката на оборотомера вече е задминала 5000 оборота.
Disturbed довършват своята Down with the sickness. Компресорът си поема жадна глътка въздух. Зъбните колела на скоростната кутия прилягат удобно. Очите ми се вкопчват в стискащия скоростния лост юмрук. Дясният ми крак се мести неумолимо бързо – гумите свистят преди следващия завой и затихват в безшумно несъгласие веднага след него. Навеждам главата си напред. Сякаш виждам усмивката си в огледалото, без дори да се налага да поглеждам към него.
