Вчера, след не помним колко месеца, отидохме за първи път на кино. Пет човека в цяла една огромна зала гледахме "Петя на моята Петя".
Един красив, едновременно тъжен и изпълнен с оптимизъм филм, засягащ болезнени проблеми от настоящето, но и миналото, и открояващ винаги важни качества и ценности. И наистина разчувстващ.
Горещо препоръчвам. И много силно ми се доразхожда из морската градина и на Бургас, и на Варна... Дано скоро успеем да намерим време и за това.