Откакто се помня, фотографията е важна част от живота ми — без да навлизам в дълбините, воден единствено от любопитството и ценните моменти. Така преди години снимах единствено на филм и проявявах черно-белите снимки в мазето.
Поводът да започна да снимам беше фотоапаратът на майка ми, Zenit 12XP, който и до днес стои сред книгите в библиотеката и наблюдава зорко. Бях още малко дете, когато от задната седалка на семейната Шкода фокусирах един автобус през предното стъкло и натиснах спусъка. Влюбих се в звука на затвора, но и в чувството, което оставя след себе си — на нетърпение да видя какво точно съм успял да запечатам.
После свободното време поизтъня и къде с интерес, къде с недоволство, заносих цифровия фотоапарат със себе си. Но сякаш именно през последните години заедно с верния си другар Fujifilm X-T10 преоткрих фотографията. Дали заради опита и другия поглед, дали заради повечето красиви спомени, които улавям с него... Не знам. Но е с мен почти навсякъде.
Дълго време моят фотографски блог, Caught in a moment, беше свален от интернет. Събирах сили и малко по малко почнах да го сглобявам. Снимките в него все още са малко, видът му не е доизчистен, но с времето и дребни промени ще заприлича на нещо. Заповядайте!