През последния месец старателно се опитвахме да избягаме от София -- и заради жегите, и заради напрежението в града. Пътувахме към морето, пътувахме към планината. Избирахме по-спокойното време. И въпреки всичко при всяко пътуване ставахме свидетели на поне няколко пътни ситуации, които можеха да завършат лошо. Видяхме и немалко катастрофи -- все на прав, хубав път... С размазани нови автомобили.
Вчера, когато се прибирахме от Говедарци, спрях да броя пътите, в които ми се искаше да имам камера и да записвам нарушенията:
- каране с превишена скорост (например видимо над 80 км/ч при основателно ограничение от 40 км/ч)
- изпреварване при непресечена линия
- изпреварване на завой без никаква видимост
- засичане след изпреварване
И всеки път трябваше да запазвам самообладание заради своите хора, а в същото време изпитвах яд и съжаление. Защото изглежда все по-малко ни вълнуват правилата и все повече имаме нужда да ги погазваме. Може би заради по-голямото доверие в способностите на автомобилите. Може би заради съмнение в основателността на правилата. Но най-вероятно заради безнаказаността.
Не мога да си представя с каква цел би поставил някого в ситуация, в която не би искал самият ти да попадаш. Освен ако, разбира се, не ти е все тая.
В интересни времена живеем. И в интересно общество.