Днес щеше да навърши 91 години. Щяхме да се чуем рано сутринта, за да го поздравя и да ме попита как е на западния фронт. Завинаги ще остане един от най-силните и велики хора в моя живот.
Научи ме на търпение и спокойствие, на семейни и чисто човешки ценности, да обичам и пазя природата. Засаждали сме дървета, присаждали сме... Спомням си как в училище всички бяха впечатлени от моя хербарий -- почти всички екземпляри в него бяха от градината, за която се грижеше толкова старателно. Заради него заобичах физиката и дългите разходки.
А когато го изпращахме от този свят, получи признателно писмо от своите колеги и студенти.
Липсваш ми, дядо. Ще ми се да имахме повече време, в което да говорим, да играем шах и да разглеждаме черно-бели снимки.
