Пак щях да се чудя какво да правя на летището, затова си взех книжката. И любимите хора пак щяха да ми липсват, този път дори за повече – цели три седмици. Но имах нужда от почивка и единствената ми връзка с технологиите да бъдат дигиталният ми фотоапарат, кварцовият ми часовник и BlackBerry-то (за всеки случай). И така поех на път към огромната Канада.
А Канада е красива и подредена страна. Единственият проблем е, че и там, подобно на САЩ, се чувстваш ужасно малък на фона на високите сгради и широките магистрали. Но идеята да пътуваш с дни през канадската тундра и да се потопиш в тихия живот на малки градчета, сгушени или между диви гори, или в тихи заливчета, може да те накара да забравиш всички притеснения. И въпреки че нашият маршрут започваше в Торонто и пресичаше Квебек, в края си щеше да ни отведе в Нюфаундленд.
Но първо се разходихме до Ниагара. Видях величествените водопади веднъж, но от американската страна. Още тогава съжалих, че не можах да прескоча от другата. И с право…
Поправих и още една грешка – този път успях да се срещна на живо с Владо и Бо! :-))
Заедно хапнахме, обсъдихме живота в България, САЩ и Канада, а накрая снимахме водопадите под светлините на прожекторите.
Пътуванията променят хората. Отварят им очите. Правят ги по-толерантни към новото и различното. Показват им, че стойностният живот е изпълнен с приключения, а не с дребни номера. И с такива хора винаги можеш да намериш общ език. С Бо и Владо се запознахме типично по блогърски преди години. Но както е в повечето случаи, след коментарите под публикациите и снимките и разменените мейли се стига до среща на по бира. Канадска и американска, не българска за щастие и уви. Надявам се, че скоро ще се видим отново и ще имаме повече време за разговори и снимки. И малко съжалявам, че точно такива българи живеят не в България, а в чужбина…
Но горе главата, разказът за пътуването тепърва започва, а определено имам какво да разкажа и покажа. Благодаря на всички, които се зачудиха къде изчезнах :-D Благодаря и на Марина и семейството ѝ, които ме приютиха :-)
А ако все още очакваш да довърша историята за пътуването до Ирландия, търпение, работя по въпроса! Все ще успея по някое време до края на годината :-))