Перфекционизмът, максимализмът и хората

През 2004 година, когато подкарах блога си, домашният компютър работеше постоянно. Защото беше моят сървър. Бях му сложил един тормозещ родителското тяло SuSE и ми вършеше чудесна работа, особено когато не ми се налагаше да сядам, да монтирам дискети и USB устройства и след това да се чудя защо нещо не е както трябва. Една или две години по-късно се отказах от домашния хостинг и започнах да си плащам за услугата. През 2007 година пък се сдобих с настоящия си Macbook Pro. И тогава окончателно осъзнах предимството на това да използвам нещо, което просто работи, без непрекъснато и отчаяно да се нуждае от вниманието ми.

И ако има моменти, в които не мога да заспя, докато не реша конкретен проблем, почти винаги се старая внимателно да подбирам битките и будните си нощи.

Повечето сме точно такива като клиенти. Прекалено големият избор и динамиката на живота определят поведението ни като потребители, ползватели и ходещи портфейли изобщо. Някои от нас нямат нищо против да легнат под автомобила си, да се изолират почти изцяло от заобикалящия ги свят и да се отдадат на удоволствието да човъркат и да се чувстват незаменими с часове. В общия случай обаче правим, или поне се опитваме, избори, които ни спестяват последващи избори.

Затова и ако ме попиташ какъв ще е следващият ми компютър, убеденият ми отговор ще е Mac.

Перфекционизмът, максимализмът и хората

Не защото съм вманиачен сектант, а защото знам, че ще ми доставя удоволствие – с отварянето на кутията, с поглаждането на изваяните с нездрава вманиаченост линии, със стартирането на софтуер, работещ в пълен синхрон с хардуера. Удоволствие от перфекционизма, вложената мисъл и страстта. На съответната цена и независимо от нея.

Много често мои приятели с почти детинска привързаност казват, че не могат да си представят друг телефон. И поглеждат влюбено към своя iPhone. Няколко месеца по-късно в чантата им започва да ги придружава Macbook Air. Или пък Macbook Pro. С трогателна всеотдайност разказват за това как могат да управляват презентацията на своя лаптоп от iPhone-a. И как всичко работи. Красиво е и работи. Защото всички тези хора нямат нужда от 8 порта, към които да прикрепят различни периферни устройства. Нямат нужда от дълги и сложни менюта. От конзола и хиляди команди, каращи душата на хакерите да захвърчи от удоволствие. И веднъж попаднали в омайващата екосистема на Apple, не биха я напуснали за нищо на света.

Всъщност не е никак трудно да печелиш и задържаш клиенти. Но не би успял с намръщено чело и груб глас, некачествен продукт и незадоволителна услуга. И особено важни са детайлите. Детайлите…

Ще си позволя да разкажа още една история от работата си. Клиент имаше нужда от нещо съвсем просто – документ от един лист. Струваше ми две минути разговор по телефона, за да му го осигуря. Принтирах го. Сложих го в една от красивите ни папки. Вътре оставих своя визитна картичка. Затворих всичко това в един плик и го изпратих.

Един документ. А получих благодарствено писмо за това, че съм подходил с необичайно разбиране и внимание. Обичам малките неща, детайлите, жестовете. И понякога това ми пречи, но почти винаги си струва. Заради страстта, перфекционизма и удоволствието от тях.

Публикувано на