„Не става така.“
През последните седмици доста от разговорите с приятели се въртят около това мое неразбиране за нещата от живота. Отказът ми да приема някаква практика за нормална, само защото се прилага на много места и от много хора, пък среща звучащото някак успокоително „така е навсякъде“. А с „някой ден ще разбереш“ предизвикват едносекундна учудена гримаса, последвана от наивна усмивка. Мда, сигурно е така, но изобщо не смятам да чакам.
Млади сме. Сега е моментът да не разбираме, да се питаме защо нещо е така, а не иначе. Точно сега трябва да се противопоставяме, вместо да се вписваме идеално в обстановката, така че да не ни забелязват.
Сега трябва да предизвикваме статуквото, защото милиони малки и големи неща чакат да бъдат поправени, подобрени, надградени или сменени. А това не става със страхопочитание, спокойствие и примирение. Става с опити и младежки ентусиазъм. Не ни го гасете с тези отговори. Разпалвайте го.